Силен растеж на онлайн търговията в отделни сегменти у нас, отчитат от Българската Е-комерс Асоциация (БЕА). 71 на сто от българските граждани имат достъп до интернет, 31 на сто от тях купуват онлайн, посочват от ЕМА, като уточняват, че данните са само за местния пазар.
Любопитно е какви стоки се търгуват по време на пандемията от COVID-19. Продажбите на лаптопи, принтиращи устройства, книги, игри, геймърски конзоли, електроника и други стоки от този вид са нараснали с над 60 на сто в сравнение с изминалата 2020 година. Ограниченият начин живот и принудата да се прекарва повече време вкъщи са предизвикали рязък скок на покупките на уреди за домакинството, мебели и спортни принадлежности.
Същото важи с пълна сила и за най-различни стоки, свързани със здравословен начин на живот. Сред определена категория хранителни продукти нарастването надминава дори 100%, което налага извода, че 2021 може да се определи като година на бързооборотните стоки за потребление.
Стоките, които бележат най-чувствителен спад са такива като авточасти, мода и козметика. Добавяйки към тях пътуванията и самолетните билети, се получават общо над 70% понижение през първата половина на годината.
От БЕА изчисляват среден ръст на онлайн продажбите за 2020 г. в размер на около 10%, около три пъти по-малко от този през периода 2015-2019 г. Този процент се базира на увеличените продажби на определени продукти над 36% в сравнение с предишната 2019 г. и спадът с около 30% на онлайн услуги като продажба на билети за пътувания, билети за различни събития, туристически пакети и други.
Друга любопитна подробност е, че плащанията с дебитни и кредитни карти растат, като са достигнали 32%. Все пак, все още преобладават разплащанията с наложен платеж, които наброяват почти 60%. От големите онлайн магазини обаче показват ръст на картовото разплащане над 160%. Средно 637 евро годишно за онлайн покупки инвестира един интернет потребител у нас, докато в страни от Източна Европа тази сума е около 300 евро.
Един от изводите, който се налага е, че пандемията прави динамиката на електронната търговия трудна за прогнози и предвиждания. Това от своя страна затруднява дейността на логистичните компании. Те трябва да търсят и да разчитат на такова софтуерно решение, което да им позволява постоянно да следят натоварването на отделните центрове и транспортните средства, както и да имат готовност бързо да пренасочват обеми.
Една от куриерските фирми със значителен пазарен дял у нас - „Еконт“, отчита ръст от над 33% на пратките, преминали през офисите ѝ през 2020 г. в сравнение с предходната 2019 г. Броят на изпратените пратки с наложен платеж е нараснал с 20%, съответно броят на получените се е увеличил с над 14%. Опцията преглед и тест е все по-предпочитана. Пратките с отбелязана такава възможност са нараснали с над 22%, а получателите, които се възползват от преглед и тест са с 13% повече.
Специално внимание заслужават регулаторните изисквания и най-вече тези, уредени в Закона за електронна търговия и Закона за защита на потребителите. Търговецът е длъжен да предостави на клиента нужната информация преди сключване на договора и да може да докаже, че го е направил. Продължават нелоялните практики като реклами, въвеждащи в заблуждение, имитиране на чужди сайтове и домейни, разпространение на нежелани съобщения и други подобни. Сравнителна реклама може да се прилага, но само ако сравнението е обективно и ясно регламентирано.
Внимателно трябва да се подхожда към промоционалните кампании и особено в случаите, когато се обявяват подаръци за конкретна покупка или така популярните подкани „Купи три на цената на две“. Стоки, предлагани безплатно като подарък могат да бъдат само такива, които са с незначителна стойност и ясен произход, представляват подходящи принадлежности или при отстъпка в цената при покупка на големи количества. Няма как да бъдат допускани игри с награди, които в пъти надвишават цената на продаваните стоки и услуги.
Всеки сайт следва да има публикувани правила за поверителност на данните, както и политика за използване на бисквитки, като за тях трябва да се изисква съгласието на клиентите, според разпоредбите на ЗЗЛД и GDPR. Това включва и изискването за наличен комуникационен канал с потребителите.
Предстои да влезе в сила нов закон за цифрово съдържание и цифрови услуги, който ще регламентира търговските взаимоотношения с потребители. Той ще бъде пряко ангажиран с договорите, свързани с различен софтуер и приложения, които в момента имат частична регулация в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Промени има и при продажбата на хранителни стоки, които са въведени с нови текстове в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и са в отговор на европейските директиви.
Спорен е статута на предприемачите, занимаващи се с онлайн бизнес. Хора със свободни професии, предлагащи онлайн услуги, биха могли да се регистрират в системата на Булстат. За целта обаче те трябва да разполагат с диплома за завършено образование, а за голяма част от настоящите професионалисти, като копирайтъри и специалисти по създаване на сайтове, това е проблем. Друг вариант за тях е да упражняват дейността си като физически лица. Тогава пък приходната агенция ги третира като еднолични търговци (ЕТ) и за тях стават задължителни всички справки, отчети и други изисквания, които има към ЕТ.
Като най-приемлив изход изглежда регистрацията на фирма. Тук обаче отново има проблеми, които са от съвсем друго естество. Всеки онлайн търговец, който продава в чужбина през големите маркетплейси, примерно като Etsy, Amazon и други, ще трябва да се регистрира по ДДС, тъй като ще има различни такси и комисионни. Регистрацията по ДДС е неизбежна, ако има внос от чужбина в размер над 20 000 лева, ако плаща реклами във Facebook, ползва облачни услуги от други страни и т.н. Една от най-често срещаните грешки е именно това – да не се проследява кога се достига и надхвърля прагът за регистрация по ДДС в различните държави.
Друго сериозно затруднение е, че извън страната не може да се плаща с пощенски превод. Примерът със съседна Гърция е красноречив. При изпращане на продукти с наложен платеж до там, следва да се пускат касови бележки. При преминаване на допустимия лимит от 35 000 евро за дистанционни продажби, трябва да се направи регистрация по ДДС, но данъкът се дължи по гръцката ставка, а не по българската. Проблемът е, че ДДС в Гърция е различен от нашия, като там е в размер на 24% и това няма как да бъде въведено и отразено на касовите апарати у нас.
Разплащания с карти – кредитни и дебитни, отново върви с издаването на касови бележки. Представяте ли си обаче какво се случва, ако търговец продава в 10 или 15 различни държави, съответно получава пари в също толкова различни валути, чийто курс всеки ден се променя? Ситуацията просто излиза извън контрол.
Единственото облекчение за търговци, работещи с картови плащания е отчитането с одиторски файл, но и то в крайна сметка се оказва неприемливо, заради редицата условности, които има. През 2020 г. едва 60 търговци са се възползвали от тази възможност, заради ограниченията, а именно: Да няма други плащания с касови бележки, софтуерът да не е свързан и да не се използва за управление на други продажби, които не са онлайн, да се генерира Уникален номер на продажба (УНП) за всяка поръчка и то само от одобрен Софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) и т.н. Куп изисквания, които карат онлайн търговците да избягват употребата на въпросния одиторски файл.
